Колко милиона убива Сталин с глад: Урок за Митрофанова и митрофановците у нас
Руската дипломатка се държи с нас като с непослушни и отговорни за нещо хора. Виновни, че не пазят кремълските ползи, а разсъждават и имат свое мнение.
Налага се да напомним тематиката за гладомора в Украйна, урок от историята, който явно госпожа посланичката е пропуснала. Путинофилите в България също е добре да се образоват по тематиката.
На 19 декември 1932 година Централният комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките и Съветът на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики преглеждат въпроса за доставките на зърно в Украйна. Те признават обстановката за незадоволителна и инструктират Лазар Каганович и Павел Постишев да я „ поправят “ като „ особено упълномощени “.
Когато са регистрирани първите смъртни случаи, управляващите стартират да издигат „ стена на мълчанието “, на първо място в самия партиен и държавен уред. Служители са строго наказвани даже единствено в случай че разискват тематиката, да не приказваме за опити да се помогне на селяните. На 23 януари 1933 година Сталин и Молотов изпращат инструкция до партийните и руските органи. В нея се акцентира: миграционните процеси, почнали вследствие на глада измежду селяните, се оказва, че са проведени от „ врагове на руската власт, социалисти-революционери и сътрудници на Полша за пропаганда посредством селяните в северните региони на Съюз на съветските социалистически републики против груповите ферми и като цяло против руската власт ”. На управляващите и тайните служби на Украинската ССР и Северен Кавказ е подредено да не позволяват всеобщото изселване на селяни в други региони. Съответни заповеди са спуснати на транспортните отдели на ОГПУ на Съюз на съветските социалистически републики. Така Украйна се трансформира в гладуващо гето.
Към октомври 1933 година в Украинската ССР работят 263 магазина, които имат система от дребни магазини, пунктове за събиране и клонове. През 1931 година посредством системата Torgsin в хазната са постъпили 6 милиона, през 1932 година - към 50 милиона, през 1933 година - 107 милиона валутни карбованци – украинската валута!
Селяните носели в тези магазини златни кръстчета, брачни халки, обеци, фамилни реликви и други През деня някои приемни пунктове изкупували до 800 кг злато. (Много постоянно, както свидетелстват архивни документи, златото се приема от една проба, а друга се записва в регистрационните актове). В подмяна на злато селяните получават хранителни артикули, а от 1933 година - по този начин наречените „ оградни документи “, с които по-късно си купуват самун и брашно. Този развой постоянно се проточва до два месеца и се случва придобилите ги да умрат от апетит. Очевидци си спомнят, че доста хора са умирали на опашките за самун.И по този начин, какво се случва през 1932-1933 година? Кой е отговорен?.. Сталин е отговорен, да, само че отговорни са и всички, които дружно с него организират „ Системата Убиец “.
Големият съветски публицист Василий Гросман в книгата си „ Всичко тече “ разказва гладомора в Украйна като геноцид.
Украински деца през 1933 г. Снимка: Архив
Представете си следната картина: Детска градина, в която идват на инспекция партийни ръководители от Москва. Децата са настанени край маси, на които е сервиран обяд. В чиниите ухае топла чорба. Има второ, даже апетитен десерт. Проверяващите кимат одобрително. Некой не обръща внимание, че децата седят без да се хранят. Когато гостите си потеглят, полицаи събират храната и я изнасят. Била е нужна, с цел да се покаже, че всичко е наред и това да влезе в отчетите до Кремъл.
Друга картина: Милиционерски групи обикалят селата и ревизират домовете на жителите за прикрит и храни и ресурси. В 90% ожт къщите намират мъртви жителите. Някои са умрели на масата, други в леглата, тъй като не са могли даже да станат от изнемощяване. Тази панорама е „ записана “ в над хиляда села.
Така че Гладоморът от 1932-1933 година е освен геноцид, само че и огромно плячкосване на хората. В началото на 1933 година гладът в Украйна се трансформира в инструмент освен на гнет, само че и на национална политика. Изпратен в Украйна със особено решение, Павел Постишев с „ екип “ от партийни и държавни служащи бързо открива виновниците за глада. Това са... самите украинци, т.е. " украинските националисти ".
Тоталните политически чистки и арести освен бележат края на политиката на „ украинизация “.
На 14 януари 1933 година, в отговор на многочислени запитвания от чужбина, националният комисар на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики Максим Литвинов декларира, че няма апетит. Но истината си проправя път на Запад. И по дипломатически път, и в известията на задгранични репортери. След това на 23 февруари 1933 година Политбюро на Централен комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките приема резолюция „ За пътуванията в Съюз на съветските социалистически републики на задгранични репортери “. Създаден е ред, „ по силата на който те могат да пътуват из Съюз на съветските социалистически републики и да стоят в избрани точки единствено с позволение на Главното милиционерско ръководство “. Когато на Запад се провеждат митинги против руската политика на „ апетит “, сталинските дипломати ловко (трябва да се признае) се опълчват на това. В Съветския съюз са поканени някогашният министър-председател на Франция Едуар Ерио, писателите Ромен Ролан, Анри Барбюс, Бърнар Шоу и други Водят ги на специфични места, където те не виждат гладуващи хора, а удовлетворени служащи и селяни.Например през юли 1932 година британският публицист и мъдрец Артър Кьостлер обаче се озовава в Украйна.
Пътуването му стартира от Шепетовка. Именно тук възхитено наивният европейски болшевик чака първото си запознанство с мрачния руски живот. Той вижда страданието на украинските селяни, за което написа: „ Влакът, пуфтейки, пълзеше през украинската степ, спирайки постоянно. На всяка гара се тълпяха дрипави селяни, които ни даваха долни дрехи и икони, молейки за малко самун в подмяна. Жените подвигнаха деца до прозорците на купето - жалки, ужасни, ръце и крайници като пръчки, издути кореми, огромни безжизнени глави на тънки вратове. Без да допускам, се озовах в епицентъра на глада от 1932-1933 година, който опустоши цели райони и лиши живота на няколко милиона... ”.
Това написа през 1933 година Кьостлер.
Друг образец е английски публицист на име Гарет Ричард Вон Джоунс на собствен ред разказва какво се случва в Харков и региона. Веднага е разгласен за личност нон грата за Съветския съюз.
Известният британски публицист и публицист Джордж Оруел с болежка споделя, че Гладоморът в Украйна „ е бил пренебрегнат от доста британски русофили “. И освен британски.
Днес към този момент е друго. Известни са обстоятелствата и доказателствата за случилото се тогава. Много страни са признали Гладомора за геноцид.
Около 5 милиона украинци умират през Гладомора. Имало е случаи на канибализъм. Хора са падали от безсилие на улиците и там са умирали. Деца и родители са умирали прегърнати. Цели фамилии са отрити в домовете хванати за ръце…
Василий Гросман съпоставя гибелта на украинско дете „ в необятната степ “ и гладната гибел на еврейско дете в нацистки концлагер.
Г-жа Митрофанова и българските митрофановци се нервират от сходни съпоставения. Но това е истината.
На 1 февруари 2023 година във Волгоград е открит монумент на Йосиф Сталин, индивидът, който употребява Гладомора като оръжие против Украйна.
Гладомор в Украйна е имало още в интервалите сред 1921-1923 година и 1947-1948 година Прибавете към милионите жертви и потърпевшите от сталинските репресии, които също са милиони.
Гладът, употребен като оръжие от болшевишката власт, убива също 22,43% от популацията на Казахстан и 3,8 та 100 от руснаците.
Новият бюст на Сталин във Волгоград е подложен близо до паметника на жертвите на репресиите на неговия режим. Руски парадокс…
Крайно време е да научим тези уроци.
Фрог нюз
Налага се да напомним тематиката за гладомора в Украйна, урок от историята, който явно госпожа посланичката е пропуснала. Путинофилите в България също е добре да се образоват по тематиката.
На 19 декември 1932 година Централният комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките и Съветът на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики преглеждат въпроса за доставките на зърно в Украйна. Те признават обстановката за незадоволителна и инструктират Лазар Каганович и Павел Постишев да я „ поправят “ като „ особено упълномощени “.
Когато са регистрирани първите смъртни случаи, управляващите стартират да издигат „ стена на мълчанието “, на първо място в самия партиен и държавен уред. Служители са строго наказвани даже единствено в случай че разискват тематиката, да не приказваме за опити да се помогне на селяните. На 23 януари 1933 година Сталин и Молотов изпращат инструкция до партийните и руските органи. В нея се акцентира: миграционните процеси, почнали вследствие на глада измежду селяните, се оказва, че са проведени от „ врагове на руската власт, социалисти-революционери и сътрудници на Полша за пропаганда посредством селяните в северните региони на Съюз на съветските социалистически републики против груповите ферми и като цяло против руската власт ”. На управляващите и тайните служби на Украинската ССР и Северен Кавказ е подредено да не позволяват всеобщото изселване на селяни в други региони. Съответни заповеди са спуснати на транспортните отдели на ОГПУ на Съюз на съветските социалистически републики. Така Украйна се трансформира в гладуващо гето.
Към октомври 1933 година в Украинската ССР работят 263 магазина, които имат система от дребни магазини, пунктове за събиране и клонове. През 1931 година посредством системата Torgsin в хазната са постъпили 6 милиона, през 1932 година - към 50 милиона, през 1933 година - 107 милиона валутни карбованци – украинската валута!
Селяните носели в тези магазини златни кръстчета, брачни халки, обеци, фамилни реликви и други През деня някои приемни пунктове изкупували до 800 кг злато. (Много постоянно, както свидетелстват архивни документи, златото се приема от една проба, а друга се записва в регистрационните актове). В подмяна на злато селяните получават хранителни артикули, а от 1933 година - по този начин наречените „ оградни документи “, с които по-късно си купуват самун и брашно. Този развой постоянно се проточва до два месеца и се случва придобилите ги да умрат от апетит. Очевидци си спомнят, че доста хора са умирали на опашките за самун.И по този начин, какво се случва през 1932-1933 година? Кой е отговорен?.. Сталин е отговорен, да, само че отговорни са и всички, които дружно с него организират „ Системата Убиец “.
Големият съветски публицист Василий Гросман в книгата си „ Всичко тече “ разказва гладомора в Украйна като геноцид.
Украински деца през 1933 г. Снимка: Архив
Представете си следната картина: Детска градина, в която идват на инспекция партийни ръководители от Москва. Децата са настанени край маси, на които е сервиран обяд. В чиниите ухае топла чорба. Има второ, даже апетитен десерт. Проверяващите кимат одобрително. Некой не обръща внимание, че децата седят без да се хранят. Когато гостите си потеглят, полицаи събират храната и я изнасят. Била е нужна, с цел да се покаже, че всичко е наред и това да влезе в отчетите до Кремъл.
Друга картина: Милиционерски групи обикалят селата и ревизират домовете на жителите за прикрит и храни и ресурси. В 90% ожт къщите намират мъртви жителите. Някои са умрели на масата, други в леглата, тъй като не са могли даже да станат от изнемощяване. Тази панорама е „ записана “ в над хиляда села.
Така че Гладоморът от 1932-1933 година е освен геноцид, само че и огромно плячкосване на хората. В началото на 1933 година гладът в Украйна се трансформира в инструмент освен на гнет, само че и на национална политика. Изпратен в Украйна със особено решение, Павел Постишев с „ екип “ от партийни и държавни служащи бързо открива виновниците за глада. Това са... самите украинци, т.е. " украинските националисти ".
Тоталните политически чистки и арести освен бележат края на политиката на „ украинизация “.
На 14 януари 1933 година, в отговор на многочислени запитвания от чужбина, националният комисар на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики Максим Литвинов декларира, че няма апетит. Но истината си проправя път на Запад. И по дипломатически път, и в известията на задгранични репортери. След това на 23 февруари 1933 година Политбюро на Централен комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките приема резолюция „ За пътуванията в Съюз на съветските социалистически републики на задгранични репортери “. Създаден е ред, „ по силата на който те могат да пътуват из Съюз на съветските социалистически републики и да стоят в избрани точки единствено с позволение на Главното милиционерско ръководство “. Когато на Запад се провеждат митинги против руската политика на „ апетит “, сталинските дипломати ловко (трябва да се признае) се опълчват на това. В Съветския съюз са поканени някогашният министър-председател на Франция Едуар Ерио, писателите Ромен Ролан, Анри Барбюс, Бърнар Шоу и други Водят ги на специфични места, където те не виждат гладуващи хора, а удовлетворени служащи и селяни.Например през юли 1932 година британският публицист и мъдрец Артър Кьостлер обаче се озовава в Украйна.
Пътуването му стартира от Шепетовка. Именно тук възхитено наивният европейски болшевик чака първото си запознанство с мрачния руски живот. Той вижда страданието на украинските селяни, за което написа: „ Влакът, пуфтейки, пълзеше през украинската степ, спирайки постоянно. На всяка гара се тълпяха дрипави селяни, които ни даваха долни дрехи и икони, молейки за малко самун в подмяна. Жените подвигнаха деца до прозорците на купето - жалки, ужасни, ръце и крайници като пръчки, издути кореми, огромни безжизнени глави на тънки вратове. Без да допускам, се озовах в епицентъра на глада от 1932-1933 година, който опустоши цели райони и лиши живота на няколко милиона... ”.
Това написа през 1933 година Кьостлер.
Друг образец е английски публицист на име Гарет Ричард Вон Джоунс на собствен ред разказва какво се случва в Харков и региона. Веднага е разгласен за личност нон грата за Съветския съюз.
Известният британски публицист и публицист Джордж Оруел с болежка споделя, че Гладоморът в Украйна „ е бил пренебрегнат от доста британски русофили “. И освен британски.
Днес към този момент е друго. Известни са обстоятелствата и доказателствата за случилото се тогава. Много страни са признали Гладомора за геноцид.
Около 5 милиона украинци умират през Гладомора. Имало е случаи на канибализъм. Хора са падали от безсилие на улиците и там са умирали. Деца и родители са умирали прегърнати. Цели фамилии са отрити в домовете хванати за ръце…
Василий Гросман съпоставя гибелта на украинско дете „ в необятната степ “ и гладната гибел на еврейско дете в нацистки концлагер.
Г-жа Митрофанова и българските митрофановци се нервират от сходни съпоставения. Но това е истината.
На 1 февруари 2023 година във Волгоград е открит монумент на Йосиф Сталин, индивидът, който употребява Гладомора като оръжие против Украйна.
Гладомор в Украйна е имало още в интервалите сред 1921-1923 година и 1947-1948 година Прибавете към милионите жертви и потърпевшите от сталинските репресии, които също са милиони.
Гладът, употребен като оръжие от болшевишката власт, убива също 22,43% от популацията на Казахстан и 3,8 та 100 от руснаците.
Новият бюст на Сталин във Волгоград е подложен близо до паметника на жертвите на репресиите на неговия режим. Руски парадокс…
Крайно време е да научим тези уроци.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ